Един народ, една съдба

Цялата ни представа за демокрацията е объркана. Нещо, което чуваме всеки ден. Видях един интересен надпис, как вече искаме пълната версия на ДЕМОкрацията. А дали наистина? Дали дори сме имали и ДЕМОто? Както се казва, а дано, ама на дали?

В общественото пространство се говори само „кой ни управлява“, „как ни управлява“....каквато е нагласата...такава е истината. Един много мой любим цитат е, че истината е не самата истина, а възприятието ни за нея. Нищо не е реално или истинско, докато някой не ни убеди в това и ние не го възприемам за реалност.

Това става и с българския народ. Нас някой ни е убедил, че ние избираме хората, които да ни управляват...хората, които да казват какво ще се случва със съдбите ни. Нима това е демокрацията? Не!!! Българският народ и най – вече българските политици трябва да научат, че ние НЕ избираме кой да ни УПРАВЛЯВА, ние избираме кой да се ГРИЖИ за народа си. Да му пука за възрастните хора, които плачат по спирките, защото са си изпуснали киселото мляко, което им е било за цяла седмица, да му ПУКА за малките деца, които ходят да просят по улиците, да ги интересува съдбата на студентите, които са объркани и не знаят какво ще става с бъдещето им, несигурността ги смазва и единственото спасение, което усещат е Терминал 2. И най – вече да направят всичко възможно трудещите се хора на България, да не живеят само и единствено за децата си, а и те да могат да се насладят на живота. Виждам ужасът в очите на всички тези хора. Виждам несигурността и неутешимостта. Те чувстват, че вече са свършени, вече са загубили живота си и сега живеят само и единствено чрез децата си. Няма да лъжа и аз изпитвам ужас от реалността. Когато знам, че тези хора, които са избрани да ни помагат, да поемат отговорност за нашите средства(за парите на държавата, които идват от нас) и с тези средства да  развиват нашата родина, да помагат на всяко българско селце, градче, област, те, същите тези хора господата министри си мислят, че са там да ни управляват.

И ви питам вас, като един гражданин на Република България, всичките Вас 240 депутати, какво ви прави щастливи? Прави ли ви щастливи да живеете в хубавите си апартаменти, да не се лишавате от нищо, да се чудите как да се поглезите днес, да въртите мръсни схеми, знаейки , че с всяко едно Ваше действия, Вие ограбвате българския народ, народът, който ви е гласувал доверие и ви е дал огромна отговорност.

А господа министри, няма ли да сте щастливи, ако следващият път разхождайки се в София, видите същите тези нещастни и мизерстващи хора, да не плачат заради съдбата си, да не се самоубиват, защото са стигнали до най-лошото( да не могат да осигурят прехраната на семейството си), да са стигнали до такава безизходица, че да се палят пред президенството, само за да се опитат някой да им обърне внимание. Ние искаме другия път ,вие господа министри, да погледнете в него, простичкия и беден български народ и да осъзнаете каква е вашата роля в цялата схема.  На дали вие ще може да се сетите сами, тъй като сте опиянени от властта, от схемите и от парите аз ще ви я кажа...вашата роля е да помагате, не да управлявате, вашата роля е да насърчавате, не да ни отказвате, вашата роля е да давате надежда, а не да ни захвърляте на боклука.

Ние няма да се откажем, ще се откажете ли вие, всички вие – наричани комунисти, мафиоти, царици и царе.

Тук трябва да намеся и нас, като народ. Братя българи, кога ще спрем с простотията. Как може да ходим за 30 лева да подкрепя една или друга политическа сила, как може да се водим по носа на един или друг политик. Какво ще постигнем с 30 лева? Как може формално или неформално, знаейки какво се случва да оставаме безучастни, да се подиграваме на другите хора, да се смеем и да оплюваме. Братя българи, когато вие плюете по някой човек, който е в същото положение като вас, не плюете ли така и на себе си и на децата си. Братя българи станете, излезте от вратата, излезте  навън и крещете, крещете за вашите права, крещете за вашите деца, кажете всичко, което искате да им кажете, не стойте безмълвни крещете срещу тези хора, които ни направиха такива, малки и послушни домашни котенце, крещете всички заедно, за да се чуе ревът на БЪЛГАРСКИЯ ЛЪВ. Турците бяха стотици хиляди, бразилците стигнаха милион. Ние колко ще сме? Колко от Вас стоят и крещят вкъщи. Не го правете. Излизайте навън и крещете като последно, все едно това е последната ви битка( а защо все едно, като тя май наистина ни е последна).

Помнете какво е учил хан Кубрат синовете си. Когато клечките са заедно, когато клечките са едно цяло, те не могат да бъдат счупени, те стоят здрави и устояват на всички препятствия. Нека запомним този тринадесет вековен урок. Време е да се обединим, време да покажем, кой наистина управлява държавата и на кого принадлежи държавата. Тя принадлежи на теб, човекът който работи по минимум 8 часа на ден и едвам успява да изхрани семейството си, тя принадлежи на теб, човекът, който получава пенсия от 200 лева и едвам избутва месеца, за да дойде другия и накрая смъртта. Тя принадлежи на нас, пияните студенти, гласени за овчари, страхуващи се от предстоящото, несигурни, неуверени. Държавата принадлежи на НАС, на обикновенните хора, които в този момент страдаме да гледаме как държавата ни се руши...как седят от високите си престоли и ни гледат, и ни се подиграват, и ни се смеят. СТИГА!!!

И ако ти ,читателю, си стигнал до края на статията, значи си достатъчно упорит и търпелив, готов си да устоиш на предстоящото, наистина ти пука и знаеш, че успехът не идва само с усмивки и плач. Успехът идва с много пот, кръв и търпение. Имате ли каквото е нужно? Готови ли сте да дадете каквото е нужно?

А вие господа високопоставени, готови ли сте да дадете каквото е нужно?

Господата прокурори, готови ли сте да кажете цялата истина?

Господата министри, готови ли сте да кажете цялата истина?

Господа журналисти, готови ли сте да кажете цялата истина?

И ДА ,ГОСПОДА, НИЕ МОЖЕМ ДА ВИ ОБЕЩАЕМ САМО ЕДНО...НЕ СЪД, А ПРИСЪДА!!!

"Доброто е заразно" из Форум Ключ 2013

На 16 март 2013 в УНСС се състоя и тазгодишният форум КЛЮЧ. Видни и дейни личности, изявяващи се активно в неправителствения сектор поговориха на събралите се младежи за силата на гражданскoтo общество, за значението на медиите, за доброволчеството, за това да живееш с кауза, за природата, за социалното предприемачество, за идеите, промяната и еволюцията. 

Бойко Благоев сподели своя опит като съосновател на сдружение Тук-там и  СофияГрийнТур и представи своите 14 идеи за успеха на НПО. Ето някои от тях:

- Едно НПО се нуждае от структура, капитал, мисия;

- от план (Failing to plan is planning to fail);

- от разпределение на отговорности и специализации (нужно е всеки да е специалист в нещо, а не всички да правят всичко!),

 - успешно НПО се нуждае от пари (често пренебрегвано, когато става дума за социални и доброволчески дейности, а не трябва) ; от спонсори и дарители и то РАЗЛИЧНИ (за да запази независимостта си);

- нуждае се от PR и популяризиране на каузите. Те трябва да стигнат до хората. Иначе силата им е нищожна и прекалено локална;
- „Бъдете добрата новина” - нуждае се от хубав сайт и онлайн присъствие;

- от връзки и партньори;

- от ниша .

Особено важно -работете в екип и се радвайте, ако имате конкуренция - конкуренцията е хубаво нещо! И не пренебрегвайте силата на думичките "Благодаря" и "Извинявай".

Пътешественикът на велосипед Вячеслав Стоянов, основател на фондация „Фактор” говори за природата и колоезденето. Знаете ли, че всъщност София е една от зелените столици на Европа? Колко столици си имат планина на един автобус разстояние..или на 40 мин. с колело? Да пътуваш на колело е най-икономичният и най-екологичният транспорт. И прекрасно хоби. А ако обичате София и България и желаете да разкажете за тях на групи чужденци, дошли да ни посетят можете да кандидатствате за гид-доброволец към Sofia Green Tour: http://www.factor-foundation.org/bg/wall/become-a-guide-volunteer-in-sofia-green-tour/.

Тома Белев, занимаващ се с опазването на природата в България и развитие на гражданското общество ни разказа историята на Странджа, Камчийски пясъци и други местности, чието спасяване от бетонизиране е резултат от продължителни борби и промени в природозащитното законодателство. И войната продължава. 15 хил хектара гори в Странджа са застрашени от изсичане. Битките за плажовете не са спирали. За да остане природа в  България бъди честен пред себе си и отговорен пред света и хората около теб, след теб и преди теб.  

Владимир Йончев, главен редактор на форума OFFNews.bg и OFFRoad-Bulgaria.com разказа истории с примeри колко голяма е силата на гражданското общество и колко важно е да има медия, която да отразява гражданските инициативи. Медия, на която хората да вярват и която отразява темите, които интересуват гражданите е  медия, която се пише от тях. OFFNews.bg е пример за такава.  Защото, когато дъжавата спи, нека гражданите бъдат активни.  Владо разказа за акциите покрай погасяването на пожарите във Витоша и още по-страшните в Рила, за спасяване на закъсали превозни средства сред снежни преспи насред нищото по време на бедствени положения, до почистване на горички и засаждане на дръвчета. Какво е необходимо, за  да бъде успешна и ефективна една спасителна акция?Общност и съпричастност, канали за комуникация и за оповестяване и медия, ангажирана с проблема.

И естествено –доброволци.  А доброто е заразно.

Почетен лектор беше Надя Шабани- юрист, програмен директор във Фондация Български център за нестопанско право, координатор, организатор, обучител по редица проекти. Нейната тема не звучеше така оптимистично, въпреки че беше за бъдещето. Разказа ни за децата. 2000 деца се изоставят всяка година в България. Постъпилите в социални домове най-често излизат от там, когато навършат 18, за да бъдат прехвърлени в друга институция. Как да се погрижим за всички тези деца с увреждани, без родители , с психични отклонения, които са наши съграждани и живеят заедно с нас в тази държава? Темата е сериозна, често предизвиква неловко мълчание, неудобство и именно заради тази своя тежест не рядко е избягвана. И не заема първи страници в медиите. Нито в ежедневните разговори. Но една страна се нуждае от население, един град от граждани. Недопустимо е хиляди от тях да живеят изолирани в  домове. От нас зависи да се погрижим за децата на тази държава.

Родените през 80-те и 90-те са така нареченото  поколение Y . Според социолози характерно за тях е, че имат мнение и свободно го изразяват, че са смели, уверени и най-вече - че искат и имат силата да променят. И работят, за да променят света.  

Във форума участваха и други лектори с вдъхновяващи презентации за каузите и промяната. Повече информация за тях може да получите на официалния сайт на събитието. http://forum-klyuch.info/

а "Доброто е заразно!",  Владимир Йончев :)

                                                                            
                                                                              

              

Успешната реализация в България 02-04.11.2012

„Драги ми смехурко,

Бързам да ти пиша! Но как да захвана? Ще почна направо с баба Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах. Прислужник й станах.“

 Ако съм успял да ви разсмея и спечеля вниманието до тук, това означава, че и статията  също ще ви бъде интересна.

Часът е 17:00, намирам се на паркинга зад спортна зала „Христо Ботев“.  Предимно приповдигнато ми е настроението, виждам около 20 души, които основно не познавам, но  знам, че трябва да дойдат още толкова. Из между тълпата виждам и познати лица, но те се броят на пръсти. Как попаднах там ли, само аз си зная, но позволи ми да ти разкажа.

От 02-04.11.2012 в Банкя се проведе студентски семинар на тема „Успешната реализация в България“. Организатори на събитието бяха екипът на Института за икономическа политика и фондация „Ханс Зайдел“.  Участие взеха 36 студенти. Те бяха представители на някой от най-елитните вузове в страната – УНСС, СУ, ИУ-Варна, Ту-Варна, Уни Лайпциг, БСУ/РУ, ВУЗФ, С.А. Свищов, ПУ, НБУ, ЮЗУ Благоевград. Откриване на семинара даде Калин Маринов, Изпълнителен директор на ИИП. С Ice-breaker затвори първият работен ден.

3 ноември 2012г. (събота)

 Същинската част от семинара започна в събота.  Драгомир Белчев, финансов директор на ИИП откри работния ден с презентация на тема „Младежката заетост и безработица“. Други две представителки на ИПП поеха щафетата, организаторките на семинара Десислава Петрова и Марина Трифонова. С подробно представяне на „Качеството на човешките ресурси и нуждите на пазара на труда“, те отвориха и първия дискусионен панел.

 „Моята кариера започва от университета“. Така бе озаглавен вторият панел за деня. Атанас Димитров, кариерен консултант към Междууниверситетски център за развитие на кариерата – УНСС запозна участниците с дейностите на кариерния център и проведе интересна дискусия с тях. Следваща участничка във форума беше нашата приятелка, Мила Натудова.Тя ни запозна с дейността на on-line портала MyWay.bg. Преди обедната пауза имахме възможност да се срещнем и запознаем с Нели Колчева и Милена Димитрова, представители на НПО „Заедно в час“

 „През погледа на HR специалистите“. Това бе топикът на третия панел в събота. Светла Стоева (Луфтханза Техник София ООД; Председател на УС, Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси) и Анна Вдовичина (Старши консултант, AIMS Human Capital), отделиха час и половина от времето си за да ни разкажат за солидния опит, който имат зад гърба си и за професионалния път, който са извървели. След безспорно завладяващите им истории, те отделиха и ½ час за да отговорят на въпросите, които участниците в семинара искаха да им зададат.

 Работният ден беше затворен с Workshop, целящ генерирането на идеи от студентите по актуални проблеми, обвързани с младежката безработица. Модератор на заниманието беше Ваня Иванова, НБУ.

4 ноември 2012 г. (неделя)

Последният ден от семинара започна с презентация на Гергана Томова и Виктория Иванова, представители на Български младежки делегати в ООН. Те ни запознаха с тяхната дейност и функции.

Първият панел за деня беше на тема „Връзката работодател-служител“

Последователно, в рамките на два часа, презентации изнесоха:

Антоанета Георгиева, Директор Човешки ресурси, Софарма Трейдинг

Бойка Дочева, Мениджър Човешки ресурси, Ай Би ЕМ Глобъл Деливъри Сентър България

Емилия Клайн, Мениджър Подбор на персонала, Нестле България

Освен историите, с които ни запознаха, те бяха любезни да отговорят на всички запитвания, които участниците в семинара имаха.

Финалът на семинара беше поставен чрез Workshop. 36-мата участници бяха разделени на 7 отбора. Всеки екип, в рамките на 3 минути, изнесе кратка презентация за начина, по който вижда реализацията на дадена организация след 5 години.

 С раздаването на сертификатите, Института за икономическа политика сложи края на своя 6-ти семинар.

 Сдружение „ИДЕАЛ“ и Пламен Пенов изказват благодарностите си към организаторите и спонсорите на семинара.

http://www.epi-bg.org/

http://www.hss.de/

 by Plamen Penov

На минута от рая

 Израснах като „дете на прехода“. Червената идея отдавна е митологизирана, шапките от вестник и руските песнички за Чебурашка останаха дълбоко заровени под основите на 21 век. „Войната на таралежите“ не е име на компютърна игра, а последните таралежи вече ги няма. Останаха забравени във времената на Дядо Мраз и Снежанка, прясното мляко от 30 ст., Ну, заяц и Корекомите.

 Да пиша за времената, през  които съм бил зачеван, звучи ми малко вулгарно. Е, мътните години свършиха и вече сме член на ЕС. И какво от това? Какво се промени през последните пет години? Градовете са също толкова мръсни, селата също толкова обезлюдени, младите по-глупави и мързеливи, хората – също толкова безотговорни. Кажете ми тогава, какво се промени в манталитета на Българина, същия онзи, който плюе и псува, който търси вина у съседа. „Не е важно аз да съм добре, важното е на Вуте да е зле“. Каквато държавата, такива и нейните деца, каквито децата, такава и държавата. Как тогава да се постави край на този порочен кръговрат? Ако се бях родил негър, щях да искам да стана бял. Ако се бях родил циганин, сигурно щях да стана гей. Е, Мартин Лутер не ми е кумир, Азис братовчед, а 6 без 10 е обикновен час. Когато живееш сред прасета, говориш с прасета  и гледаш прасета, вероятно си прасе!

 Свинската идеология не ми допадна и за това реших да следвам пътя, който аз  си поискам. Присъщо за хората е никога да не са щастливи, ако ли са, то веднага си намират причина, която да им развали настроението.. “Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея“. Когато Твен е писал тези мъдри слова, разкриващи човека в цялото му същество, едва ли би предположил, какви времена са настъпили. В момента „Ябълката“ е изяла и змията и човека и дървото на което е расла. Уви, капитализъм.

  Защо ли казвам всичко това? Обществото на консуматори, в което живеем, е превърнало хората в стадо. В масата можем да открием и будни, млади и можещи, но нима трябва да целунем всички жаби в блатото за да разберем, аджеба, коя е принцесата? Когато започнем да серем през дупката, от която ядем, тогава разбираме, че има проблем. Този проблем не е от днес или вчера, не е поникнал от пепелта, не е внесен през граница. Този проблем е създаден тук, в рамките на малката ни страна. Говоря именно за безразличието. Правилно ме чухте! Безразличието, което тресе всеки един от нас, е цирозата, която руши моралните основи на държавата ни. Кога за последно видяхте някой пешеходец да се наведе, вземе и изхвърли произволен боклук от земята? Аз лично не помня. Ако всеки изхвърли по една опаковка от вафла, торбичка, кутийка от сок, ако всеки си изхвърли боклука в кошче, а не в най-близката градинка, то колко по-чисто ще бъде на всякъде. Труд, който отнема минута ще направи разликата. Ако всеки Българин отделя по една минута на ден за да изхвърли опаковката, която подритва докато ходи, то до ден или седмица страната ни ще бъде чиста, толкова чиста, че да можем да се гордеем, поне малко повече с  нея.

 Представяте ли си, колко голяма сила има „свинското общество“. Ние сме хора и като такива имаме право на избор. Избор, който сме длъжни да направим. Нека всеки сам си даде сметка, какво може да свърши в рамките на 60 секунди. Не е малко, нали? А сега си представете, какво могат да направят заедно 7 милиона за това време! Изборът се крие вътре в нас. Трябва ли да замълчим и останем пасивни или можем да направим първата крачка, която ни дели на минута от рая?

by Plamen Penov

Подай лапа

Вероятно ви се е случвало вечер, прибирайки се или отивайки някъде да вървите по спокойна уличка, тиха и тъмна, и насреща ви – кучета. И да се стреснете. И как не, след всички новини за нахапани граждани от бездомни кучета в софийските квартали, които са успели да стигнат до вас, въпреки че не гледате телевизия и не четете вестници особено редовно. И животинките може да са опасни, може и да не са, но вие се плашите. Дланите ви се изпотяват, сърцето ви тупти по-ускорено, опитвате се да контролирате дишането си, надявате се и.. минавате. Или пък просто свивате по друга улица в тъмната нощ.

Вероятно също така ви се е случвало да чакате на спирка, на пейка, да минавате отнякъде и погледът ви да е привлечен от някое от многобройните бездомни кучета, бродещи из Студентски град, Овча купел, Надежда, или друг някой софийски район. Понякога кучето е болно, изкостеляло, яде хартия или друг боклук. Друг път е здраво, симпатично и просто спи или гледа жално. И на вас ви става мъчно. Особено у онези от вас, които имат или са имали домашен любимец , четириногите скитници вероятно още по-често успяват да събудят онази емоционална жилка на емпатия и състрадание. Защото вече ги познавате. И ви се иска да направите нещо мило за животното, и откъсвате парче пица, подхвърляте картофче, издавате състрадателна въздишка и отминавате.

Има бездомни кучета. Да. Всички го знаем, всички го виждаме. И това е проблем. Да. Проблем е. И докато ние подминаваме, в местността Голомендра, срещу хан Богров, с. Горни Богров (много близо до София), няколко млади хора помагат за решаването на проблема като стопанисват най-големия приют в България. Доброволци от неправителствената  организация Animal Rescue Sofia се грижат за над 500 кучета, предоставят безплатни кастрации за бездомни и домашни кучета и котки(вече 4000 кучета са кастрирани в клиниката към приюта), дават животни за осиновяване, като им търсят домове в страната и в чужбина(над 1500 кучета от приюта са намерили стопани).

Инициативата е напълно доброволна и се издържа само от дарения. Много големи фирми, сред които Биомет, IKEA, Vivacom и други, са помагали, дарявайки средства и храна на приюта. Но кучетата се нуждаят от храна ежедневно. И всеки, който има идея, желание, който го е грижа, може да помогне.

ARS търсят хора, които могат да отделят от времето си да разходят и да си поиграят с кучетата, или  които временно могат да вземат куче за отглеждане, или които имат идеи и възможности да помогнат при организиране на кампании за събиране на средства и храна.  Без значение дали се интересуваш от медицина, рисуване, спорт, графичен дизайн, или пишеш, можеш да помогнеш.

И на следващата улица, спирка, когато видиш бездомно куче, ще знаеш, че не си отминал.

Не отминавай. Включи се!

Тук можете да научите повече за приюта, за хората, които го стопанисват, и кампаниите, които са организирани. http://arsofia.com/bg/bogrov-bg/

Защо ти?

Може би хиляди пъти си си задавал един въпрос- „Защо аз?” Още по-често вероятно- „Защо на мен?”

Тези два въпроса всъщност са много тясно свързани помежду си. Зависимостта е следната всяко едно „Защо аз?” води до „Защо на мен?”. А именно, когато някой те помоли за помощ, когато нещо не е наред и трябва да се поправи, Ти често бягаш от отговорност и с лека ръка заявяваш- “Защо аз?”. Но колелото се завърта и Ти изпадаш в ситуация, в която се нуждаеш от помощ, имаш нужда от ръка, която да те издърпа или да Ти посочи изхода, точно тогава идва следващият въпрос, който си задаваш безброй пъти, през сълзи и със стиснати зъби- „Защо на мен?”.

Истината е, че прехвърляйки отговорността за проблемите казвайки „Защо аз?”, Ти посяваш семето на бъдещото „Защо на мен?”. В твоите две ръце е силата да промениш това. Точно Ти можеш да помогнеш, никой друг. Точно днес, не утре. Всичко започва от мислите и думите Ти, които заедно се превръщат в идеи, а със силата на будното си съзнание, Ти можеш с лекота да превърнеш тези идеи в действия. Така Ти ще прекъснеш този омагьосан кръг и ще докажеш на много други като теб, че те също могат, че тяхната дума, техните мисли, мечти и идеи имат смисъл и са важни. Че ние заедно можем да променим бъдещето си, ако спрем да се оплакваме и да сочим виновните, а вместо това търсим решения.

Ще ни последват още много хора и ще се получи лавина, която няма как да бъде спряна и неусетно почти изпълненото със страх, слабост и несигурност „Защо аз?” ще бъде заменено от „Кой друг, ако не аз?”.

Ако Ти, четящият тези редове, споделяш нашите цели, идеи и страст, чувствай се свободен да се присъединиш към нас като ни пишеш на IDEAL.Bulgaria@gmail.com. Очакваме те!

ИДЕАЛ взе участие в обучение на тема "Развитието на младежки неправителствени организации"

ИДЕАЛ ще ви информира за участията си в проекти, семинари и обучения, в които членове на нашата организация за взели участие.

Първото такова мероприятие беше проведеното в Боровец обучение на тема „Развитие на младежки  неправителствени организации” между 25-ти и 27-ми октомври. На форума в курорта участваха двама представители на нашето сдружение – председателят Никола Джупанов и членът на УС Явор Томов. Двамата представиха организацията и се включиха дейно в отворените дискусии за развитието на младежките НПО.

ИДЕАЛ придоби изключително добри практики за стратегическото планиране, изготвянето на план за действие, управлението на ресурси и нови атрактивни форми за привличане и работа с млади хора. Никола и Явор бяха наградени със сертификати от директора на УПНМДДП Радост Раданова. Документите удостоверяват формата на обучение и придобития опит по време на обучението.

Ето с какви впечатления е останал нашият председател Никола Джупанов:

„Перфектно организираното обучение от НЦЕМПИ бе от изключителна полза за нас като стартираща организация. Радвам се, че всички присъстващи колеги от другите организации работеха усилено, за да извлечем максимални познания за разписването на целите и стратегиите на младите НПО–та. 
Бяхме задружен колектив. Изпълнявахме възложените ни задачи, защото влагахме максимално старание и си помагахме един на друг. Знам, че можем да си партнираме успешно с всички тях. Иска ми се и за в бъдеще в ИДЕАЛ да се трудим така надъхано. Това е пътят да постигнеш целите си. Просто бъдете амбицирани и търсете партньорите, които сте сигурни, че ще ви помагат независимо от трудностите.“